поради ред културно-исторически причини, абсолютните визуални форми, до които казимир малевич и пийт мондриан достигат още през началото на 10-те години на миналия век нямат почти никакво отражение върху художествените традиции у нас. ето защо, има основание да се твърди, че българският модернизъм е лишен от своята естествена цялост без съзнателно състоял се безпредметен период.

предпоставки за утвърждаване на безпредметните тенденции у нас могат да се намерят в узряването на съвременното българско гражданско общество. от друга страна, това е взаимоспомагателен процес, при който гражданското общество е главен бенефициент от популяризирането на безпредметните естетически форми. примери за подобна градивна колаборация между общество и безпредметна естетика се наблюдават в държави като германия, холандия, франция и швейцария, както и в по-близките по политическа съдба нам полша, унгария, чехия и румъния, където конструктивните и концептуални традиции датират от десетилетия насам.

замислен като международно събитие през 2011 г., ортогонал има за цел да представи на българската културна общественост водещи съвременни автори и теоретици, работещи в областта на безпредметните и конструктивните форми. освен експозиция от артефакти форумът съдържа и програма от отворени лекции и прожекции, третиращи исторически и съвременни проблеми на това все още малко познато у нас направление в изкуството. амбицията на нонсофия е този фестивал да разшири своето присъствие в бъдеще и да се превърне в регулярно събитие за българския културен афиш.

четвъртото издание на ортогонал се състоя между 21 септември и 3 ноември, 2018 г. в института за конструктивно изкуство и конкретна поезия / кунстхаус рехау, германия. исторически, това е първата обща изложба на българско геометрично изкуство в чужбина. тя представи работата на деветима художници от всички поколeния модерни и съвременни автори. експозицията включи живопис, рисунка, анимация, колаж и сериграфия. за допълнителна информация пишете на info@orthogonal.bg.